Ормузкият проток остава фактически затворен на фона на конкуриращи се блокади на САЩ и Иран, нараства фокусът върху морските блокади в модерната история

Ормузкият проток, тесен морски проход, който по-рано е пренасял приблизително една пета от световните доставки на петрол и газ, остава фактически затворен, след като Съединените щати и Иран са наложили конкуриращи се морски блокади, съобщава Al Jazeera. Материалът разглежда морските блокади като инструмент на войната и представя примери от модерната история. Като продължаваща обсада е посочена пълната сухопътна, морска и въздушна блокада на Ивицата Газа (2007–досега), при която Израел ограничава вноса на стоки и жизненоважни доставки за 2,3 млн. души. От 2008 г. насам са правени опити за пробив чрез „Freedom Flotilla“, а на 30 април Израел е извършил акция срещу 22 от 58 кораба в кампанията „Global Sumud Flotilla“ в международни води на повече от 1 000 км от Газа. Сред историческите случаи са блокадата на Биафра (1967–70) по време на Гражданската война в Нигерия, довела до масов глад, с оценки за 1–2 млн. жертви, и британската „Beira Patrol“ (1966–75) за ограничаване на доставките на петрол към Родезия през Бейра под санкции на ООН. При Карибската криза (1962) САЩ въвеждат морска „карантина“ около Куба на 500 морски мили (920 км), приключила на 20 ноември 1962 г. Описани са още блокадата на Уонсан (1951–53), подводната блокада на Япония (1942–45), блокадата в източното Средиземноморие (1915–18) и съюзническата блокада на Германия (1914–19), с посочени оценки за цивилни жертви от глад.