Кризите в Червено море и Ормуз пренареждат влиянието в морската търговия с нефт и газ

Материал на Al Jazeera Arabic анализира как кризите в Червено море и Ормузкия проток променят баланса на влияние в търговията с нефт и газ, като фокусът се измества от нивата на добив към собствеността, строителството, финансирането и застраховането на танкери. Според текста в периоди на геополитическо напрежение собствениците и операторите на кораби влияят върху крайната цена на енергията чрез решения за навлизане в рискови зони, промени на маршрути, по-дълги плавания и скок на застрахователните премии. По данни на VesselsValue към януари 2025 г. Китай е първи по обща стойност на търговския флот (255.2 млрд. долара), следван от Япония (231.4 млрд.), Гърция (188.1 млрд.), САЩ (116.4 млрд.) и Сингапур (107.2 млрд.). При нефтените танкери води Гърция (71.3 млрд.), следвана от Япония (53.6 млрд.), Китай (48 млрд.), Сингапур (25.7 млрд.) и Южна Корея (12.4 млрд.). При LNG танкерите първа е Япония (40.9 млрд.), следвана от Гърция (32.4 млрд.), Китай (26.9 млрд.), Южна Корея (17.2 млрд.) и Норвегия (13.6 млрд.). Текстът посочва, че строителството на танкери е концентрирано в Източна Азия – Китай, Южна Корея и Япония, като Южна Корея е водеща при високотехнологични LNG кораби. Описан е и ефектът върху разходите: нарушенията по маршрути са извадили ефективно около 7% от световния танкерен флот от оборот, а по линията Персийски залив–Източна Азия цените по индекса Worldscale са се повишили от около 100 до над 500 пункта. Премиите за „военен риск“ за преминаване през водите на Залива са нараснали от 0.15%–0.25% до около 1.5% от стойността на кораба, което за кораб за 100 млн. долара означава приблизително 1.5 млн. долара за едно пътуване.