Как шведската крайна десница се придвижи от изолация към ключова роля във властта

Материал на Al Jazeera проследява как „Шведските демократи“ (Sweden Democrats, SD) – крайно дясна, антиимиграционна партия с корени в шведското неонацистко движение – преминава от политическа изолация към влияние в управлението. Партията е основана през 1980-те от нацистки симпатизанти и свързани със скинхед движението „Keep Sweden Swedish“; сред ранните ѝ фигури е посочен Gustaf Ekstrom, ветеран от въоръженото подразделение на SS. Според изследователя Morgan Finnsio (Expo Foundation) след 1990-те SD прави опити за „ребрандиране“, включително през 2003 г. с идеята за „open Swedishness“, а между 2014 и 2020 г. се представя като „консервативна“ партия, предприема изключвания и смекчава някои позиции, включително отказ от искания за излизане от ЕС и от опозиция към НАТО. SD влиза за първи път в парламента през септември 2010 г. с 20 места. Бежанската криза през 2015 г. (1.3 млн. търсещи убежище в Европа; 163,000 в Швеция) повишава значимостта на темата за миграцията; по SOM survey тя става водещ въпрос за 53% от избирателите. На изборите през 2018 г. SD печели 17.5% и 62 места. Текстът описва постепенна „нормализация“ чрез контакти с други десни партии: срещата на Ebba Busch с Jimmie Akesson през юли 2019 г. („meatball lunch“), последвана от разговори с Ulf Kristersson. През октомври 2022 г. е подписано 62-страничното „Tido Agreement“ в Tido Castle, оформящо коалиционното управление и промени в политики за престъпност и имиграция. През май 2026 г. лидерът на либералите Simona Mohamsson обявява, че партията ѝ ще позволи участие на SD в бъдещо правителство. Според Zina al-Dewany SD влияе върху решенията като част от управляващия механизъм, особено в наказателната политика, включително дебат за сваляне на възрастта за наказателна отговорност до 13 (впоследствие 14 вместо 15). В края се отбелязва, че социологически данни...