Сигурностното Меморандум за разбирателство между талибаните и Русия поражда въпроси за ползите за Афганистан

Подписаният на 27 май Меморандум за разбирателство (MoU) за сътрудничество в областта на сигурността между талибаните и Русия предизвика дискусии, въпреки че съдържанието му не е публично. В анализа се посочва, че споразумения, сключени от управление без широка вътрешна легитимност и без международно признание, имат ограничения по отношение на правната и политическата им приемливост. От стратегическа гледна точка MoU може да не обслужи дългосрочните национални интереси на Афганистан и да увеличи риска страната да бъде въвлечена в регионални и глобални съперничества. Според текста ангажиментът на Русия към талибаните изглежда движен от непосредствени съображения за сигурност и политика, а не от дълбоко стратегическо партньорство. Като основни приоритети за Русия и в значителна степен за Китай се открояват предотвратяването на използването на афганистанска територия от екстремистки групи и ограничаването на наркотрафика. Отбелязва се и липсата на значими икономически инвестиции, които да оправдават дългосрочен ангажимент. В текста се напомня, че след изтеглянето на съветските сили и разпадането на СССР Русия не е предоставила съществена подкрепа на последващи афганистански правителства. Допълва се, че военните способности на Афганистан са отслабнали, а поддръжката на смесеното наследено въоръжение е проблематична, което поставя под съмнение очакванията за значима военна помощ по линия на MoU. Авторът подчертава, че международната легитимност зависи от вътрешната легитимност и че докато ключови фигури на талибаните остават под санкции на ООН, пълното международно признание ще е трудно. Като приоритет се посочват политическа включеност, представителност и управление на основата на закона, вместо стратегическо обвързване с конкуриращи се сили.