След меморандума САЩ–Иран: как се променя „оста на съпротивата“ в поствоенна среда

Меморандум за разбирателство (MOU), подписан между Съединените щати и Иран, е спрял повече от три месеца пряка война, като предвижда вдигане на американска морска блокада и създаване на фонд за реконструкция на Иран за 300 млрд. долара. Според изследователски материал на Al Jazeera Centre for Studies (AJCS) рамката се тълкува като отстъпление от първоначалните военни цели на Вашингтон, включително отказ от стремеж към смяна на режима, и като сигнал за имплицитно признаване на Иран като легитимна регионална сила. В същото време конфликтът е подложил на натиск „оста на съпротивата“ – мрежата от проирански съюзници като ливанския „Хизбула“, йеменските хути и въоръжени групи в Ирак. Експерти, цитирани от Al Jazeera, отбелязват, че по време на войната Техеран в значителна степен е разчитал на собствени ракети, дронове и влиянието си върху Ормузкия проток, вместо да използва пълния потенциал на съюзниците си; някои, включително хутите, са действали предпазливо. Надер Хашеми (Georgetown University) твърди, че мрежата е „в най-слабата“ си позиция и че концепцията за „предна отбрана“ е отслабена. Негар Мортазави (Center for International Policy) вижда адаптация към възпиране, базирано повече на „родината“, като регионалните партньори остават важни за стратегическа дълбочина. Обсъжда се и предстоящият тест на реконструкцията: дали Иран ще насочи ресурси към вътрешно възстановяване или към възстановяване на капацитета на отслабените съюзници, при вероятни ограничения върху използването на средствата. Източникът описва вероятна по-голяма децентрализация и преориентация към асиметрични инструменти (кибер, разузнаване, прецизни ракети), като отделните групи ще действат според местни ограничения в Ливан, Ирак и Йемен, но мрежата се очаква да остане фактор за регионален лост на Техеран.