Експерт описва стъпки за заличаване на разделителната линия между Източен и Западен Йерусалим

Публикация на Al Jazeera Arabic от 14 май 2026 г. разглежда процесите в Йерусалим след 1948 и 1967 г. през анализа на Мансур ан-Насасра, преподавател по политически науки и международни отношения в Университета в Беер Шева. Според текста, след окупацията на западната част на града през 1948 г. и въвеждането на „зелената линия“ (разделителната линия между териториите, окупирани през 1948 и 1967 г.), градът е разделен, семейства са били отделени от имоти, а редица квартали и институции са преминали под израелски контрол. Между 1948 и 1967 г., по време на йорданската администрация, източната част на Йерусалим се развива като палестински градски център, като в управлението участват местни фигури, включително кметове като Ариф ал-Ариф, Рухи ал-Хатиб и Омар ал-Уари. Текстът припомня, че през 1949 г. градът е разделен по силата на споразумение за примирие, посредничено от ООН, а граничната точка „Портата Манделбаум“ е описана като място на срещи между палестинци, наричано „Портата на сълзите“. След 1967 г. ан-Насасра посочва мерки, които според него целят политическо и материално заличаване на разделителната линия: разрушаване на разделителни съоръжения, промени в Стария град, преместване на израелски институции в източната част (включително в Шейх Джарах), разширяване на заселнически структури и строителство на инфраструктура като лекото метро, въведено в експлоатация през 2011 г. В текста се твърди, че броят на заселниците в Източен Йерусалим е нараснал от нула през 1967 г. до 230 000 „до днес“, и се отбелязва забраната на дейността на Агенцията на ООН за палестинските бежанци (UNRWA) в края на октомври 2024 г.