Иранският ядрен въпрос навлиза в уличния дебат на фона на разговори за „принципно“ споразумение с Вашингтон

В Иран обществените спорове за ядрената програма се пренасят отвъд политическите и експертните среди и стават част от ежедневните разговори, на фона на информации за достигане на принципно иранско-американско разбирателство, което да подготви обсъждане на програмата, както и на засилен натиск от страна на Вашингтон Техеран да се откаже от нея. След войните „12 дни“ (юни 2025) и „Рамадан“ (края на февруари 2026) част от ирански наблюдатели поставят под съмнение дали високото обогатяване на уран е осигурило възпиране срещу атаки и убийства, което изостря вътрешното разделение между виждането за програмата като „национален суверенитет“ и оценката за „губещ залог“, довел до десетилетия изолация и санкции. В разговори на Al Jazeera Arabic с жители на Техеран се открояват различни позиции: 49-годишен строителен предприемач настоява за край на „колебанието“ – или създаване на бомба, или отказ, за да се намали цената на санкциите; 45-годишна собственичка на магазин свързва американските санкции с обедняване, прекъсвания на електричеството и енергийни недостизи; 32-годишна лекарка отхвърля идеята за бомба по „етични“ причини и предупреждава, че тя би увеличила изолацията. Изданието цитира и противоположни позиции сред елита: изследователят Мустафа Наджафи твърди, че тенденцията към преразглеждане на „ядрената доктрина“ се е засилила след последната война и говори за възможен завой към ядрено възпиране при липса на „осезаеми“ ползи в ново споразумение. Бившият командир от Корпуса на гвардейците Хосейн Кан‘ани Могаддам подчертава „религиозната забрана“ за ядрено оръжие и посочва алтернативни лостове за възпиране като Ормузкия проток и други инструменти.