Как Пекин балансира интересите си между Иран и държавите от Персийския залив

Материал на Al Jazeera Arabic от 8 май 2026 г. разглежда как Китай се стреми да поддържа паралелно отношения с Иран и държавите от Съвета за сътрудничество в Персийския залив, без да влиза в обвързващ съюз с нито една страна. Според текста Пекин следва по-широка политика на намаляване на рисковете, гарантиране на енергийните доставки и разширяване на дипломатическото влияние, като избягва директна роля в регионалните конфликти. Ключов фактор е енергийната сигурност: през Ормузкия проток Китай е внасял 5,4 млн. барела петрол дневно в началото на 2025 г., а зависимостта му от протока за природен газ е около 30% от общия внос през същата година. Това, според материала, обяснява китайския акцент върху деескалация и свобода на корабоплаването, както и защо държавите от Залива се представят като основен център на тежестта в китайските сметки. В текста се посочва, че търговията между Китай и държавите от GCC е достигнала 288 млрд. долара през 2024 г., а Китай е най-големият партньор за износа (около 137 млрд. долара, 16,2%) и вноса (около 161 млрд. долара, 21,8%) на страните от Залива. Паралелно с това се описва и всеобхватната програма за сътрудничество Китай–Иран от март 2021 г., с предполагаеми инвестиции до 400 млрд. долара за 25 години, като Пекин е представен като основен купувач на ирански петрол (80–90% от износа). Материалът отбелязва предпазливостта на китайските компании заради риска от американски санкции и определя подхода като „преднамерена двусмисленост“ и „стратегическо хеджиране“, включително чрез посредничество като споразумението Саудитска Арабия–Иран от 2023 г.