Криза в Ормуз: ограничени алтернативи за износ на петрол и газ за държавите от Залива

Материал на Al Jazeera Arabic от 16 юни 2026 г. разглежда как кризата в Ормузкия проток и почти спирането на корабоплаването по време на „американо-израелската война срещу Иран“ поставят въпроса доколко държавите в региона могат да изнасят петрол и газ без да разчитат на протока. Според текста алтернативи съществуват, но са неравномерно разпределени: Саудитска Арабия и ОАЕ имат частични обходни маршрути чрез тръбопроводи, докато опциите на Катар, Кувейт и Бахрейн са по-ограничени, особено за втечнен природен газ. Ормуз се намира между иранското крайбрежие и оманската провинция Мусандам и свързва Персийския залив с Оманския залив и Индийския океан. През него преминават около 20 млн. барела петрол и петролни продукти дневно (около една пета от световните доставки), по данни на Управлението за енергийна информация на САЩ, както и значима част от търговията с LNG. Около 84% от суровия петрол и кондензата са насочени към Азия; Китай, Индия, Япония и Южна Корея получават приблизително 69% от потоците. Като алтернатива Саудитска Арабия разчита на тръбопровода „Изток–Запад“ (Petroline) с капацитет 7 млн. барела дневно до Янбу на Червено море; логистично се споменава и египетският SUMED. ОАЕ използват „Хабшан–Фуджейра“ (1.5–1.8 млн. барела дневно), извеждащ износ извън Ормуз. Ирак развива проекти, включително линия Басра–Хадита (685 км, около 4 млрд. евро, до 3 млн. барела), но те изискват години. Текстът подчертава, че общият проектен капацитет на обходните линии е до около 9 млн. барела дневно спрямо 20 млн. през протока, а наличният капацитет при напрежение може да е по-нисък. За LNG зависимостта е по-остра: почти целият износ на Катар минава през Ормуз. Френският говорител Паскал Конфафро е цитиран, че целта след войната е изграждане на инфраструктура, която да намали зависимостта от протока.