След изтеглянето на мисии на ООН: може ли Африканският съюз да запълни вакуума в сигурността?

Изследване на Центъра за изследвания на „Ал Джазира“, подписано от Бадр Хасан Шафии, разглежда последствията от изтеглянето и съкращаването на мисиите на ООН в Африка и поставя въпроса дали Африканският съюз (АС) може да стане пълноценна алтернатива в управлението на сигурността и опазването на мира. В текста се посочва, че през последните години приключиха две от най-големите и дългогодишни операции на ООН на континента – MINUSMA в Мали и MONUSCO в Демократична република Конго – а броят на мисиите е намалял от девет на четири, като числеността на контингентите е спаднала до под половината. Авторът проследява еволюцията от принципа на „ненамеса“ към доктрината „отговорност за защита“, както и изграждането на Съвет за мир и сигурност, система за ранно предупреждение, „комитет на мъдреците“, фонд за мир и идея за Африкански сили за бързо реагиране. Според изследването проблемът е разривът между институционалните рамки и реалния капацитет за действие, включително недостиг на финансиране и политическа воля. Дарфур е представен като първи голям тест: мисията AMIS (около 7000 военнослужещи) среща трудности с оборудване, финансиране, мандат и достъп до зоните на конфликт, докато въоръжени групи нарушават примирията и атакуват цивилни и мироопазващи сили; последва хибридната UNAMID (около 20 000 войници и 4000 полицаи) с финансиране над 1 млрд. долара годишно. В Сомалия AMISOM нараства до над 22 000 души, възстановява контрола над Могадишу и подкрепя преходни власти, но успехите са описани като частични, на фона на проблеми с финансиране, обвинения в нарушения и регионално съперничество. Като ключова „възлова точка“ е посочено финансирането: мисиите често разчитат на ЕС, ООН и САЩ. Споменава се, че ЕС е плащал милиарди евро за заплати в Сомалия за 15 години, а курсът на администрацията на Тръмп към ограничаване на финансирането...