Ал Джазира: Как южните предградия на Бейрут се превърнаха в център на влиянието на Хизбула

Анализ на Al Jazeera Arabic проследява как южните предградия на Бейрут (ад-Дахия) постепенно се превръщат в основен политически и социален център на Хизбула в Ливан. Според текста този процес не е резултат от единично събитие, а от десетилетия вътрешна миграция, война и институционална слабост на държавата. През 60-те години районът не е единно цяло, а мрежа от села и квартали като Харат Хрейк, Бурж ал-Бараджне, Шиях и Гобейри. Слабото развитие в южните райони и Бекаа, както и икономическите сътресения след създаването на държавата Израел през 1948 г., засилват миграцията към по-евтините периферии на столицата, където земеделските площи постепенно се заменят от жилищно строителство. Ключов обрат настъпва с избухването на ливанската гражданска война през 1975 г., когато разделението на Бейрут и нарастващата несигурност водят до преселване на хиляди шиитски семейства към южните квартали. След израелската инвазия в Ливан през 1982 г., в условията на окупация в части от юга, се оформят нови мрежи на съпротива; текстът посочва и пристигане на елементи на Иранската революционна гвардия в Бекаа за обучение и организиране, което допринася за появата на Хизбула. След официалното самообявяване на движението през 1985 г. и Споразумението от Таиф от 1989 г., което оставя оръжието му извън рамката на разоръжаването с аргумент за съпротива, Хизбула разширява социалните си структури чрез образователни, здравни и благотворителни организации, включително „Мусасат аш-Шахид“ и „Джихад ал-Бина“. Изтеглянето на Израел от Южен Ливан през май 2000 г. укрепва позициите му, а войната през юли 2006 г. превръща ад-Дахия в основна цел на израелски удари; последвалото възстановяване, поето в значителна степен от „Джихад ал-Бина“ след Резолюция 1701 на Съвета за сигурност на ООН, допълнително затвърждава ролята на района като организационно ядро на Хизбула.