Анализ: Войната на САЩ срещу Иран може да ускори стратегическото влияние на Китай в Азия

Според академика Кристофър Хардинг, преподавател по азиатска история в Университета в Единбург, войната, която президентът на САЩ Доналд Тръмп води срещу Иран, може неволно да ускори нарастването на стратегическото влияние на Китай в Азия и да промени регионалните подредби в чувствителен геополитически момент. В статия в „Таймс“ Хардинг посочва, че предстоящото посещение на Тръмп в Пекин през май ще се случи на фона на демонстрирани „граници на американската сила“, включително фактори като Ормузкия проток, напрежения в НАТО и изчерпване на военни запаси. Тайван е водеща тема на дневния ред. Хардинг отбелязва разногласия сред анализаторите какви изводи може да си направи Китай от войната с Иран: дали тя показва уязвимост на големите сили към асиметрични средства като дронове, или потвърждава ефективността на икономическата блокада. По думите му вторият сценарий буди тревога, тъй като през Тайванския проток преминават около 40% от световната търговия с контейнерни превози, а евентуална блокада би струвала на глобалната икономика трилиони долари. Хардинг описва и по-широк сдвиг в Югоизточна Азия: данни сочат промяна в обществените нагласи след период на сближаване на страни като Виетнам и Филипините с Вашингтон. Все повече регионални решения се влияят от възприятието за „ненадеждност“ на американското лидерство; Тайланд, Малайзия, Индонезия и Сингапур са представени като склонни да предпочетат Китай при необходимост. Войната засилва недоволство в държави с мюсюлманско мнозинство и заради ефекта върху енергията: 84% от нефтените доставки през Ормуз отиват към Азия, което според текста води до недостиг, по-високи цени и икономически натиск. Китай, по оценката на Хардинг, печели образ на балансьор чрез дипломатически ходове за деескалация и енергийна сигурност. Япония и Южна Корея, както и Индия, са описани като изправени пред сложни избори между сигурност, енергийна зависимост и отношения със САЩ.