Изследване: кариерен натиск и „обикновени хора“ сред извършителите на престъпления в диктатури

Материал на Deutsche Welle (10 юни 2026) разглежда изследвания на политолога Кристиан Глeсел (Centre for International Security, Hertie School, Берлин) и съавтора му Адам Шарпф, представени в книгата „Making a Career in Dictatorship“. Според тях данни и казуси подсказват, че в авторитарни системи участие в репресивни структури може да се обяснява не само с идеология, а и с кариерен натиск и стремеж към признание. Като пример е представен Валдемар Клингенхьофер, бивш оперен певец, който през 1935 г. напуска театъра в Касел и оглавява Културния отдел на SD, свързан с Райнхард Хайдрих и Хайнрих Химлер. През 1941 г. се присъединява към Einsatzgruppe B (първоначално като преводач), а по-късно, според текста, достига до ръководна позиция във Vorkommando Moscow и участва в екзекуции по време на Холокоста. Фотография от процеса срещу Einsatzgruppen в Нюрнберг (1947–1948) е използвана за илюстрация; Клингенхьофер е осъден на смърт през 1948 г., присъдата е заменена с доживотна през 1951 г., последват смекчавания и през 1956 г. е освободен условно. По-късно работи като служител във Филинген, Баден-Вюртемберг, и умира на 76 години. Изследователите свързват тезата си с наблюдения на Хана Аренд за Адолф Айхман и представят емпиричен анализ на кариерни данни на хиляди аржентински офицери (от 1870 г.), според който по-слабите служители по-често се насочвали към тайна полиция по време на военната диктатура, където чрез насилие могли да „доказват“ лоялност и да напредват. В материала се посочва, че са разгледани и случаи от нацистка Германия, Гамбия и Съветския съюз, включително биографии на хора без предишен полицейски опит (юристи, професори, зъболекари, пасторът Ернст Биберщайн).