Напрегнати парламентарни избори в Армения на фона на напрежение с Русия

В неделя в Армения започна гласуването на парламентарни избори, определяни като ключов тест за геополитическото бъдеще на страната на фона на нарастващо напрежение с Русия и обвинения за опити за влияние върху изборния процес. Арменските власти съобщиха, че избиратели са получили заплашителни съобщения за бомби, насочени срещу редица секции, изпратени чрез чуждестранни телефонни номера и имейл адреси, като всички сигнали са били фалшиви. Министерството на вътрешните работи определи тези действия като възможни „опити за хибридно влияние и информационно-психологически натиск“, целящи да затруднят нормалното протичане на изборите и да засилят тревожността и недоверието сред гражданите. Полицията и органите по прилагане на закона заявиха, че контролират ситуацията и призоваха хората да не се поддават на дезинформация и да докладват подобни съобщения. Изборите се провеждат в момент, когато премиерът Никол Пашинян търси нов 5-годишен мандат с програма за засилване на сближаването със Запада и намаляване на традиционната зависимост от Москва. Отношенията с Русия се влошиха след като Азербайджан установи контрол над Нагорни Карабах през 2023 г., като Ереван обвинява Москва, че не е защитила съюзника си. Пашинян представя вота като избор между „траен мир“ с Азербайджан и връщане към война, на фона на последствията от поражението през 2020 г. и загубата на Нагорни Карабах през 2023 г., довели до разселване на десетки хиляди арменци. Опонентите му го обвиняват, че отдалечава страната от Русия рисковано. Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви в края на май подкрепа за преизбирането му, докато Москва отправи непреки предупреждения и наложи ограничения върху вноса на част от арменските земеделски продукти. Пашинян заяви, че не цели разрив с Русия, но кампанията се превърна в спор за стратегическата ориентация на Армения и външните ѝ отношения.