Как кризата в Ормузкия проток влияе на европейската икономика

Кризата в Ормузкия проток продължава да създава значителни икономически предизвикателства за региона и света, като европейските държави са сред най-засегнатите на фона на блокирани преговори между САЩ и Иран. Подходите на Вашингтон и Техеран се разминават: президентът на САЩ Доналд Тръмп настоява протокът да бъде отворен незабавно и отхвърля налагането на такси за корабите, докато Иранският революционен гвардейски корпус заявява, че наблюдава и упражнява „интелигентен контрол“ върху преминаването. Различни източници представят противоречиви данни за корабоплаването. Според интерактивна карта, цитирана от Абдул Кадир Араада, Централното командване на САЩ говори за пренасочване на 116 кораба и прекъсване на движението на 5 търговски кораба. Платформата Hormuz Strait Monitor твърди, че само 4 кораба са преминали през протока за 24 часа. Иранският корпус посочва около 28 кораба за 24 часа, преминали в координация с Иран. Икономическият сегмент, представен от Маяда Абдо, отчита, че европейската икономика започва осезаемо да се влияе от прекъсвания в доставките на енергия и торове, което увеличава вносната сметка. По данни на Европейската комисия се очаква растежът на БВП в ЕС да спадне до 1.1% от 1.5% през миналата година, а инфлацията в ЕС да се повиши от 1.9% до 3.1%, и в еврозоната от 2.1% до 3%. Комисията отчита и спад на потребителското доверие в еврозоната до най-ниско ниво от 3 години заради поскъпването на енергията. Енергийният експерт Томас О’Донъл заявява пред Al Jazeera, че енергийните фактори подхранват инфлацията и влияят на индустрията, като една от реакциите може да е повишаване на лихвите. Той допълва, че европейските аварийни програми, подобни на тези след руската инвазия в Украйна и спирането на газови доставки, не са дали резултат и са повишили цените. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предупреждава за...