Как Еврейската болница в Берлин оцелява през Холокоста

Материал на Deutsche Welle English проследява как Еврейската болница в Берлин е продължила да функционира през нацисткия период и защо през април 1945 г. Червената армия намира стотици евреи на няколко километра от бункера на Хитлер. На 24 април 1945 г., по време на битката за Берлин, съветски войници и работници на Червения кръст влизат в сградата и откриват 370 пациенти, 1 000 жители, 93 деца и 76 затворници. Болницата е основана през 1756 г. и се премества в квартал Вединг през 1914 г. След 1933 г. е ограничена да лекува само евреи, а нееврейските служители са принудени да напуснат. През декември 1941 г. нацистите създават „Screening Unit for Transport Complaints“, свързано с оценка на „годност“ за депортация, оглавено от лекаря Валтер Лустиґ. Той става директор на болницата през 1942 г. и по-късно ръководи наследника на Райховата асоциация на евреите в Германия („Residual Reich Association“), базирана в болницата и под контрола на Гестапо. Текстът описва спорната роля на Лустиґ: свидетелства го представят едновременно като защитил част от децата, но и като бездействал при селекции за депортация; посочва се и доказателство за сексуален тормоз в замяна на изключване от списъци. Между октомври 1941 и април 1943 г. текат масови депортации от Берлин, а „Fabrikaktion“ в края на февруари 1943 г. води до ареста на над 10 000 евреи. В последните дни на войната около 180 затворници са спасени, след като Кърт Науман на 19 април 1945 г. убеждава SS офицер, че заповед за разстрел е заповед за освобождаване. Историците Беате Майер и Гидеон Боч подчертават, че оцеляването на институцията е свързано и с интересите на властта да използва болницата и оставащите евреи под постоянен надзор.