ООН: Икономическите последици от кризата в Ормуз ще продължат и след отварянето на пролива

ООН предупреди в доклад, публикуван във вторник от Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД), че повторното отваряне на Ормузкия проток няма да прекрати икономическите последствия от над 100 дни нарушения в корабоплаването. Според организацията възстановяването на търговските и енергийните потоци е важна стъпка, но шоковете от прекъсването на превоза през протока вече са се пренесли към световната икономика. Генералният секретар Антониу Гутериш определи подновяването на навигацията като „първа стъпка“ към постепенно възстановяване и призова всички страни да спазват примирието и да засилят усилията за неговото поддържане. Докладът посочва, че най-уязвимите развиващи се икономики остават под натиск от инфлация и поскъпване на храните заради по-високи цени на петрола и торовете, които увеличават разходите за храна, здравеопазване и стоки от първа необходимост, особено за домакинствата с ниски доходи. Данни на ООН сочат, че преди кризата през протока са преминавали около 125 кораба дневно, спаднали до 20–25 по време на смущенията, след което е започнало възстановяване. Въпреки понижението на цените на петрола след обявеното възобновяване на плаването, транспортните разходи не спадат със същото темпо. УНКТАД предупреждава, че 61 „крехки“ икономики—35 най-слабо развити държави и 26 малки островни развиващи се държави—са изложени на двоен риск поради зависимост от внос на нефт и зърно. Като примери за висока зависимост от внос на зърнени храни са посочени Йемен (10,8% от БВП за 2022–2024), Кирибати (6,1%), Лесото (5,8%), Бенин (4,8%) и Сомалия (4,7%).