Иранският отговор към Вашингтон: пренареждане на приоритетите без съществена промяна

Според дискусия в аналитичното студио на Al Jazeera, иранският отговор, предаден на САЩ чрез пакистански посредник, не съдържа съществена промяна в позициите, а по-скоро пренарежда приоритетите при запазваща се разлика между страните. Проф. Хасан Ахмадиян от Университета в Техеран казва, че предложението не въвежда нови елементи, а формулира предишни идеи в два последователни направления: първо – прекратяване на войната и последиците ѝ и деескалация на различни фронтове; след това – връщане към нерешените въпроси, начело с ядрената програма. По думите му Техеран държи на отделянето на двата процеса и отхвърля „суверенни“ отстъпки под натиск. Бившият американски дипломат Томас Уорик твърди, че спорът е главно за реда и механизма на изпълнение. Той посочва, че администрацията на президента Доналд Тръмп настоява за бърз подход към ядреното досие и не приема отлагане, включително ако то е обвързано с по-дълги разговори по теми като Ормузкия проток. По думите му Вашингтон свързва натиска на терен, включително морската блокада, с цел да принуди Иран към преговори, и не предвижда прекратяване на натиска преди „сериозни“ ядрени разговори. Салех ал-Мутайри от Центъра „Ал-Мадар“ описва ситуацията като „нито война, нито мир“ и посочва, че Иран акцентира върху вдигане на санкциите и надеждни гаранции, но липсва ясна рамка за такива гаранции, включително чрез Китай, Русия или международна „тройка“. Отбелязват се дипломатически контакти на иранския външен министър Аббас Аракчи с регионални и европейски страни и продължаващо разчитане на пакистанско посредничество, при споменаване на възможни роли на Катар и Оман. Проф. Мохамед аш-Шаркауи заявява, че засега става дума за косвено „сондиране“, а не за реални преговори, като говори за до пет ирански формули и повтарящи се американски отрицания. Той допуска, че икономическият натиск и евентуални сътресения на енергийните пазари, включително при напрежение...