Анализ: отношенията Русия–Иран като „стратегическо сближаване без доверие“, а не традиционен съюз

Авторски анализ в Al Jazeera Arabic разглежда руско-иранските отношения в исторически и геополитически контекст и твърди, че те не представляват традиционен съюз, а прагматично „стратегическо сближаване без доверие“. Текстът проследява ранни конфликти между Руската империя и Османската и Каджарската държава и подчертава влиянието на миналото върху днешния ирански стратегически скептицизъм, включително спомена за договорите „Гюлистан“ (1813) и „Туркманчай“ (1828). В анализа се посочва, че недоверието се засилва и в съветския период чрез подкрепа за сепаратистки движения в Северен Иран (1945-1946), както и след 1979 г. Отбелязва се, че Москва е подкрепяла решения на Съвета за сигурност на ООН за санкции срещу иранската ядрена програма (1737, 1747, 1803, 1929) и е спряла доставката на „С-300“ през септември 2010 г., позовавайки се на 1929. Текстът интерпретира срещата през април 2026 г. в Санкт Петербург между иранския външен министър Абас Арагчи и руския президент Владимир Путин като често преекспонирана на Запад като „съюз“. Като рамка се посочва „обезопасяване“ чрез по-широка мрежа (Китай, „БРИКС плюс“, „Шанхайската организация за сътрудничество“). Анализът акцентира върху подписаната на 17 януари 2025 г. „всеобхватна стратегическа партньорска“ договореност между Путин и Масуд Пезешкиан, ратифицирана от иранския парламент през май 2025 г., като документ без клауза за колективна отбрана по модел на НАТО. Посочват се форми на взаимодействие – дипломатическа подкрепа в ООН, технологично и икономическо сътрудничество и механизми за заобикаляне на санкции – при запазване на предпазливост и ограничения, включително заради войната в Украйна. Материалът е в рубрика „мнения“.