Силният шекел се превръща в натиск върху израелския износ, технологиите и бюджета

Силният шекел в Израел, представян през последното десетилетие като знак за икономическа устойчивост, все по-често се описва от индустриални и финансови среди като фактор, който притиска „реалната“ икономика. През последните месеци шекелът е поскъпнал с над 25% спрямо долара спрямо нивата от април 2025 г., подкрепен от спад на рисковата премия за Израел, ръст на американските борси (в които инвестират израелски финансови институции) и глобално отслабване на долара, според „Калкалист“. Експортно ориентираните компании са сред най-засегнатите, тъй като приходите им са предимно в долари, а заплати, наеми и оперативни разходи – в шекели. Рон Томер, председател на Съюза на израелските индустриалци, казва пред „Глобс“, че силният шекел е сред най-големите проблеми за индустрията и намалява конкурентоспособността. Високотехнологичният сектор, който според Израелската иновационна агенция формира около 20% от БВП, 11% от заетостта, над 50% от износа и близо 25% от приходите от подоходен данък, също е уязвим. Юджийн Кандил предупреждава за риск компании да разширяват дейности извън Израел; икономистът Яаков Шинин посочва допълнителен натиск на фона на забавяне на глобалните инвестиции. Банката на Израел е изправена пред дилема: силната валута ограничава инфлацията и поевтинява вноса, но свива маржовете на износителите. През май централната банка е купила 801 млн. долара, определяйки интервенцията като „техническа“. Силният шекел влияе и на данъчната база; „Инвидиа“ и „Гугъл“ искат възможност да плащат част от данъците в долари. Междувременно, според „Калкалист“, исканията за отбранителен бюджет са 188 млрд. шекела (около 63.5 млрд. долара при 2.96 шекела за долар).