Статия във Foreign Policy поставя под въпрос ефекта от изтеглянето на САЩ от ядреното споразумение с Иран

Американският експерт по Близкия изток Стивън Кук възобновява дебата за решението на Вашингтон през 2018 г. да се оттегли от ядреното споразумение с Иран, договорено през 2015 г. при администрацията на президента Барак Обама, и пита дали светът би бил в по-добро положение, ако САЩ бяха останали в рамките на сделката. В анализ, публикуван в списание Foreign Policy, Кук посочва, че отговорът не е еднозначен и не дава категорична победа нито на поддръжниците, нито на противниците на споразумението. Според него оставането в сделката вероятно е могло да предотврати или поне да отложи настоящата американско-израелска война срещу Иран и да забави развитието на иранската ядрена програма. Кук отбелязва, че поддръжниците на споразумението твърдят, че международният контрол би се запазил и икономическите последици от сегашния конфликт може би са щели да бъдат избегнати. Той посочва, че Международната агенция за атомна енергия многократно е потвърждавала спазването на договореностите от Иран преди изтеглянето на САЩ. В същото време Кук подчертава слабости на сделката, включително сложни механизми за инспекции и факта, че основните ограничения върху обогатяването на уран изтичат до 2030 г. Той поставя под съмнение предположението, че бъдеща дипломация или вътрешнополитически промени в Иран биха довели до трайно ограничаване на ядрените амбиции. Авторът твърди също, че средствата от облекчаването на санкциите вероятно не са достигнали очаквано до населението, а са подпомогнали Корпуса на стражите на ислямската революция и регионални дейности. Кук заключава, че войната не е по-добра алтернатива и предлага „трети вариант“: дългосрочна политика на възпиране и сдържане, комбинираща икономически натиск и военно възпиране без цел за смяна на режима.