ЕС обсъжда облекчаване на правилата за култури, редактирани с CRISPR

Европейският парламент се очаква да одобри нови правила, които да улеснят отглеждането от фермери на култури, редактирани чрез нови геномни техники (NGTs), като гласуването е насрочено за 17 юни. Ако ЕС даде зелена светлина, това би означавало значима промяна в политиката, тъй като Брюксел поддържа предпазлив подход към генетично модифицираните организми още от въвеждането на регулации през 1990-те. Предложеното законодателство разделя NGT растенията на две групи: NGT-1 и NGT-2. NGT-1 обхваща култури с „ограничен брой и тип промени“, които биха могли да възникнат и при конвенционално селекциониране, и те биха се третирали подобно на традиционните култури. Новите правила не се предвижда да се прилагат за NGT-2 растения, определени като такива с повече от 20 генетични модификации или със специфични изключени характеристики, като устойчивост на хербициди. Детлеф Вайгел от Max Planck Institute for Biology заявява, че ако CRISPR-редактираните растения не съдържат чужда ДНК и промените са сравними с естествени мутации, няма убедителна научна причина да се третират като класически трансгенни растения, но подчертава нуждата категориите да са „прозрачни и проверими“. Критици като Майкъл Антониу от King's College London твърдят, че процесът CRISPR може да предизвика непредвидени промени в ДНК и че предложените правила не отчитат достатъчно тези рискове; той посочва като пример т.нар. GABA домати, продавани в Япония. Поддръжници на промените казват, че NGT-1 може да помогне за адаптация към климатичните промени чрез по-устойчиви на суша, вредители и болести култури и потенциално да намали нуждата от торове и пестициди.