Световната банка: конфликтът в Близкия изток може да забави глобалния растеж до най-ниско ниво от началото на COVID-19

Световната банка прогнозира, че конфликтът в Близкия изток ще допринесе за най-силното забавяне на световния икономически растеж от началото на пандемията от COVID-19, на фона на по-високи енергийни цени, ускоряваща се инфлация и по-скъпо финансиране. В последния си доклад за глобалните икономически перспективи банката очаква растежът в света да се забави до 2.5% през 2026 г. спрямо 2.9% през 2025 г., като прогнозите са понижени за близо две трети от икономиките в сравнение с оценките от януари. За 2027 г. е предвидено частично ускоряване до 2.8%, но нивото остава с около 0.4 процентни пункта под средното за първото десетилетие на 2000-те. Докладът отчита, че слабият растеж в развиващите се икономики затруднява сближаването с развитите държави; до 2028 г. повечето развиващи се икономики, с изключение на Китай и Индия, се очаква да са прекарали почти десетилетие без напредък в намаляването на разликата в дохода на глава от населението. Банката свързва енергийните сътресения със затварянето на Ормузкия проток и прогнозира средна цена на Brent от 94 долара за барел през 2026 г., с 36% над нивата от 2025 г., при допускане за отслабване на най-тежките смущения до юли. Очаква се и ръст на цените на торовете с отражение върху храните; глобалната инфлация може да достигне 4% през 2026 г. (3.3% през 2025 г.). При негативен сценарий растежът може да падне до 1.3% през 2026 г., а инфлацията да се повиши до 4.4%. Групата на Световната банка съобщава, че е осигурила 50–60 млрд. долара незабавна подкрепа, включително 25 млрд. долара предварително договорено финансиране, и че при продължителна криза може да разшири помощта до 80–100 млрд. долара за 15 месеца.