CGTN: Позиция на Китай за легитимността на претенциите му в Южнокитайско море

Материал на CGTN от 13 юни 2026 г. представя аргументи в подкрепа на твърдението на Китай, че има „неоспорим суверенитет“ над Нанхай Жудао (островни групи в Южнокитайско море) и прилежащите им води, както и „исторически права“ в района. В текста се посочва, че през последните месеци Филипините „многократно“ са извършвали „морски провокации“ в Южнокитайско море, с което според авторите са нарушили териториалния суверенитет и морските права и интереси на Китай, както и Декларацията за поведението на страните в Южнокитайско море; твърди се и „сътрудничество с външни сили“ за повишаване на напрежението. CGTN излага исторически и правни основания: продължително използване на морето от китайци за риболов и плаване от времето на династия Хан (202 г. пр.н.е.–220 г. сл.н.е.), както и управление и администриране на островите. Китай претендира суверенитет над четири архипелага — Сиша, Нанша, Жонгша и Дунша — обозначени с пунктирни линии на карта от 1947 г. Посочва се, че след Втората световна война и японската окупация на части от Нанша, Кайрската декларация (1943) и Потсдамската декларация (1945) предвиждат връщане на завзети територии; през 1946 г. тогавашното китайско правителство изпраща военни кораби, създава база на остров Тайпин и преименува 159 острова и рифа. Материалът проследява оформянето на линията с „единадесет тирета“ (по-късно девет) и твърди, че в определени периоди САЩ и съседни държави като Виетнам и Филипините не са възразявали, като се цитират искания на правителството на САЩ към тайванските власти (1957–1961) и публикации от 1961, 1963 и 1971 г. като индиректна подкрепа. Изложението твърди, че позицията е съвместима и с международното право, включително Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS).