Армения гласува на 7 юни на фона на съперничество между Русия и САЩ

На 7 юни Армения провежда парламентарни избори, определяни като ключови за бъдещата външнополитическа ориентация на страната след войната за Нагорни Карабах. Анализи, цитирани от Al Jazeera Arabic и базирани на публикации в The New York Times, Foreign Policy и The National Interest, описват вота като пресечна точка между вътрешнополитическа конфронтация и международно съперничество между Русия и САЩ. Според The New York Times премиерът Никол Пашинян води „битка за политическо оцеляване“ срещу опозиционни сили, описвани като подкрепяни от Москва, като паралелно получава публична политическа подкрепа от президента на САЩ Доналд Тръмп, който го нарича „велик лидер и добър приятел“ в Truth Social. Foreign Policy посочва, че изборите поставят въпроса дали Армения ще продължи завоя към Запада или ще се върне към руска орбита. В публикациите се твърди, че Русия използва икономически и информационни инструменти за натиск, включително ограничения върху износа на арменски селскостопански и хранителни продукти, както и заплахи за газови доставки или търговски мерки. Foreign Policy цитира „западни разузнавателни оценки“ за около 50 млн. долара, изразходвани за кампании за влияние. Като ключови опоненти се посочват бизнесменът Самвел Карапетян (партия „Силна Армения“, под домашен арест по обвинения за опит за преврат), бившият президент Роберт Кочарян и партия „Процъфтяваща Армения“ на Гагик Царукян. Карабах остава централна тема: загубата през 2020 г. и окончателната загуба на региона през 2023 г. подхранват обществено недоволство. Пашинян защитава подкрепян от САЩ мирен процес с Азербайджан и перспектива за нормализация с Турция. Социологически данни, цитирани от The New York Times, дават около 32% за „Граждански договор“, без гаранция за парламентарно мнозинство и с риск от коалиционна нестабилност.