Армения гласува на 7 юни на фона на руски икономически натиск и спор за европейския курс

Армения гласува на 7 юни на фона на засилен руски икономически натиск, докато премиерът Никол Пашинян търси трети мандат с обещание за европейска интеграция. Страната с около три милиона души привлича международно внимание заради сближаването си със Запада, въпреки че Русия остава най-големият ѝ търговски партньор. От 2018 г. насам Пашинян прокарва курс на дистанциране от Москва, включително закон за стартиране на процеса на присъединяване към ЕС и ускоряване на мирния процес с Азербайджан чрез споразумение с посредничеството на САЩ, което е получило и подкрепа от президента на САЩ Доналд Тръмп. Той е бил домакин и на среща на лидери от ЕС и украинския президент Володимир Зеленски в Ереван. Вътрешната подкрепа за Пашинян е спаднала от 54% през 2021 г. до около 30% днес, основно заради Нагорни Карабах, откъдето 100 000 етнически арменци напуснаха след като Азербайджан установи контрол през 2023 г. Мирната сделка остава разделяща, с данни 44% „за“ и 41% „против“. Опозицията е фрагментирана; сред лидерите са бившите президенти Роберт Кочарян и Серж Саргсян. Основен съперник е милиардерът Самвел Карапетян, под домашен арест, който води кампания чрез племенника си. Москва предупреди за икономически загуби при сближаване с ЕС и в седмиците преди вота забрани износ на арменски цветя, минерална вода, коняк, пресни зеленчуци и плодове. Русия е формирала 36% от външната търговия на Армения през 2025 г. и доставя газ по $177.50 за 1 000 куб. м при над $600 на европейските пазари. В края на май Владимир Путин призова за референдум за избор между ЕС и Евразийския икономически съюз. Пашинян отговори, че изборът засега е „теоретичен“. ЕС обяви €50 млн помощ чрез Урсула фон дер Лайен и обеща облекчаване на търговията за засегнати стоки. Кампанията е напрегната,...