Израелски изследвания: атака от 7 октомври 2023 поставя под въпрос доктрината за сигурност и измества фокуса от „възпиране“ към „превенция“

Анализ на Al Jazeera Arabic от 14 юни 2026 разглежда как нападението от 7 октомври 2023 е поставило под натиск основни допускания в израелската концепция за национална сигурност. Според материала, който се позовава на израелски военни и академични изследвания, традиционните компоненти „възпиране“, „ранно предупреждение“, „бърза решителна победа“ и „отбрана“ са се оказали уязвими: противникът не е бил възпрян, сигналите не са се превърнали в ефективно предупреждение, а очакването за кратка война е било заменено от продължителни операции. Цитира се изследване на Ким Бар (август 2024) за промените във военните елементи на концепцията за сигурност, както и оценка на Амир Лобовицки (INSS, март 2024), че атаката е отворила въпроси за ефективността на възпирането спрямо „Хамас“. Позиция на Нево Шпигел (май 2025) критикува неяснотата и трудното измерване на възпирането. Материалът описва изместване към стратегия на „превенция“ – ограничаване на възстановяването на способности и „разоръжаване“, формулирано от Меир Бен Шабат (декември 2025) като приоритет пред трайно прекратяване на огъня, включително по отношение на Газа и Ливан. Посочва се предупреждение на Меир Финкел за риск от ресурсно изтощение. Цитира се Ефраим Инбар (JISS, юни 2026), който призовава за „реалистична“ стратегия и ограничаване на амбициите. Сред спирачките за устойчивост са недостиг на поне 12 000 военнослужещи (вкл. около 7 500 в бойни длъжности), спорът за набора на харедимите и икономическата цена: според оценки на Bank of Israel, цитирани от Calcalist на 20 март 2026, разходите от 7 октомври са около 352 млрд. шекела (около 120 млрд. долара).