Изследване очертава четири сценария за иранската ядрена програма до 2030 г., като най-вероятен е „ядрен праг“

Публикация на Al Jazeera Arabic от 3 юни 2026 г. представя изследователска разработка на „Център ал-Зайтунa за изследвания и консултации“, в която проф. по политически науки д-р Уалид Абд ал-Хай анализира възможните траектории на иранската ядрена програма до 2030 г. на фона на международните промени. В текста се посочва, че в света има девет официално обявени ядрени държави и че разпространението на ядрено оръжие практически е спряло след присъединяването на Северна Корея през 2006 г., докато интересът към гражданската ядрена енергетика нараства, което според изследването увеличава риска някои програми да придобият военни измерения при заплахи за сигурността. Проучването проследява корените на иранската програма от времето на шаха и американската подкрепа по инициативата „Атом за мир“, както и промяната след революцията от 1979 г., когато темата се превръща в ключов конфликтен въпрос между Техеран и Вашингтон. Авторът отбелязва и „преувеличени“ оценки от Израел за близостта на Иран до ядрено оръжие, като посочва поредица прогнози на Бенямин Нетаняху от 90-те години до 2025 г. Разгледани са четири сценария: (1) демонтаж/отказ от спорни компоненти, подобно на Южна Африка или Либия, с връщане към ограниченията от споразумението от 2015 г. и пълен контрол на МААЕ; (2) запазване на „ядрен праг“ чрез високи нива на обогатяване, стратегическа двусмисленост и ограничен достъп на инспекторите; (3) милитаризация и реално производство на оръжие (обогатяване до 90%, ограничаване на инспекциите, дебат за излизане от ДНЯО, напреднали центрофуги); (4) „черен лебед“ – редки събития като срив на режима, мащабен удар или радикална промяна в отношенията САЩ–Иран. Според оценката вероятността за демонтаж е 5–10%, за преминаване към оръжие – 35–40%, а най-вероятно (60–65%) е Иран да остане в статут на „ядрен праг“, като американските и израелските заплахи се посочват като ключов...