Мадагаскар след протестите: изборният график за 2027 и спорът за независимостта на институциите

Мадагаскар е в преход след свалянето на президента Андри Раджолина през октомври 2025 г. след седмици протести, водени от младежката инициатива „Джил Зед Мадагаскар“ срещу прекъсвания на електрозахранването и лоши основни услуги. На 14 октомври 2025 г. военна единица „Кабсат“ извърши преврат, а три дни по-късно полковник Микаел Рандрианиерина положи клетва като ръководител на преходния период и обеща избори в рамките на 18–24 месеца. Африканският съюз замрази членството на страната. На 8 май 2026 г. председателят на Националната независима избирателна комисия Тиери Ракутонариво представи график: национални консултации между март 2026 и януари 2027; преразглеждане на изборната правна рамка между юни 2026 и май 2027; изготвяне на конституция на „Петата република“ между януари и април 2027, последвано от конституционен референдум през юни 2027 и президентски избори през октомври 2027. Комисията планира да изгради избирателния регистър от нулата за 11 месеца чрез „ръчно преброяване“ на ориентировъчна цена 34 млрд. ариари (около 8 млн. щ.д.). В същото време институционалната криза продължава след оставката на осем от девет членове през март 2026 и последващо преформиране на постоянното бюро. Платформата „Рухи“, обединяваща над 80 организации, отказа участие в частично обновяване и настоя за „пълно преучредяване“ и технократско управление, а „Джил Зед“ поиска разпускане на комисията. Преходните власти заявяват, че новата конституция ще стъпи върху разделение на властите, независим съд и върховенство на закона, в рамките на консултации от декември 2025 г. остава и темата за двойното гражданство на Раджолина: „Le Monde“ съобщи през 2023 г., че той е получил френско гражданство тайно от 2014 г., а през октомври 2025 г. е лишен от малгашко гражданство с указ. Условието за възстановяване на членството в Африканския съюз включва избори, приемливи вътрешно и за Африканския съюз и САДК,...