Франция и Русия в спор за влияние и ресурси в Мадагаскар след политическата криза през 2025 г.

Мадагаскар е арена на засилващо се съперничество за влияние между Франция и Русия, след като в края на 2025 г. бившият президент Андри Раджолина беше свален и на власт дойдоха преходни власти, които насочиха външнополитическия курс към по-тясно сътрудничество с Москва. Според публикацията това предизвиква тревога в Париж на фона на дългогодишно силно френско присъствие в страната – в инфраструктурата, образованието и бизнеса. През 2025 г. Мадагаскар преживя сериозни политически напрежения и масови протести, водени от опозицията срещу Раджолина, включително след разкрития, че е получил френско гражданство, което породи спор за легитимността му и намеренията му за нов мандат. Новите власти обявиха отнемане на гражданството му и това бе представено като удар върху политическата му кариера. Руският ангажимент се описва като най-видим в сферата на сигурността: преходните ръководители разчитат на руска охрана от „Африка Корпс“ (известна преди като „Вагнер“). Председателят на Националното събрание Ситени Ранджиана Солониейко, определян като съюзник на Москва, заявява, че страната не е „обречена от историята“ и търси отношения на „взаимна изгода“, като интересът към БРИКС не означава изключване на други партньори. Икономически Франция остава водещ партньор: двустранният обмен е 1,2 млрд. долара и е двойно по-голям от този с Русия, но Москва проявява интерес към добива на минерали. В същото време Мадагаскар остава отворен за други играчи: САЩ държат 90% от износа на текстил, Китай – 17,5% от основните материали, Индия – 70% от търговията с ориз, а Япония – 80% от риболовния сектор.