Коментар: Китай и САЩ и „голямата политическа игра“ в Близкия изток (2024–2026)

Авторски коментар в Al Jazeera Arabic разглежда ускорени промени в американската стратегия през 2024–2026 г., описвани като преход към „управление на относителен спад“ и „лидерство чрез подбор“, а не чрез широки и скъпи ангажименти. Текстът се позовава на доклад на RAND от април 2024 г. („مصادر الحيوية الوطنية المتجددة“), който акцентира върху вътрешни проблеми в САЩ като институционална ерозия, политическа поляризация и забавяне на производителността, наред с външни предизвикателства, начело с възхода на Китай като дългосрочен икономически и технологичен конкурент. Коментарът твърди, че „Стратегията за национална сигурност за 2025 г.“ разширява понятието „сигурност“ отвъд военния превес към икономика, технологии, вериги за доставки, енергетика и индустриална база и поставя акцент върху възпиране, баланс на силите и „мир чрез сила“. В този контекст Близкият изток е представен като регион с намаляваща централност спрямо Индо-Тихоокеанския театър, но без американско оттегляне: целта е по-ниска пряка военна цена, прехвърляне на тежести към регионални съюзници и запазване на капацитет за бърза намеса при заплахи за интереси като сигурността на Израел, свободата на корабоплаването, противодействие на трансграничния тероризъм и защита на енергийните „тесни места“. Спрямо Китай във региона Вашингтон, според текста, го възприема предимно като икономически фактор и използва невоенни инструменти (инвестиционни и технологични алтернативи, условия по сигурността и финансово-търговско влияние). „Стратегията за национална отбрана за 2026 г.“ е представена като фокусирана върху Китай и концепцията „предотвратяване на хегемония“, а за Близкия изток – върху „условно“ регионално овластяване, ограничени удари и избягване на мащабна война с Иран. Авторът заключава, че арабските държави вероятно ще търсят внимателен баланс между американската сигурност и икономическото партньорство с Китай.