Честа смяна на лидери в Европа: Румъния и България сред първите, Великобритания трета по промени (2016–2026)

Оставката на британския премиер и лидер на Лейбъристката партия Киър Стармър подготвя „Даунинг стрийт“ за приемането на седми министър-председател в рамките на едно десетилетие. Според материала периодът на политическа нестабилност във Великобритания се засилва след референдума за „Брекзит“, като нито един премиер не е изкарал пълен мандат; споменати са Дейвид Камерън, Тереза Мей, Борис Джонсън, Лиз Тръс и Риши Сунак. Посочва се, че за лидер на Лейбъристката партия е номиниран Анди Бърнам, бивш кмет на Голям Манчестър. Текстът цитира доклад на „Евронюз“, който сравнява смени на министър-председатели (и еквивалентни изпълнителни позиции) в Европа за периода 2016–2026, без да включва временни ръководители. В класацията Румъния е първа с 11 премиери; последният, завършил пълен мандат, е от 2008 г. България е втора с 10, като причините се свързват с нестабилност и крехки коалиции. Великобритания е трета, наравно с Австрия, със 7. Италия е поставена на четвърто място, наравно с Латвия и Словакия, с по 5 премиери, като е отбелязана традиция на честа смяна на правителства. Подчертават се трудности при сравненията заради различни модели на управление и правомощия. За Франция се посочват 9 смени на премиери след изборите през 2024 г., но само двама президенти за 2016–2026. Материалът включва и данни от анализ на Pew Research Center до 2022 г.: в Белгия, Финландия и Италия средната продължителност на правителство след Втората световна война е под 365 дни. Нидерландия има 11 временни правителства; Белгия – 9, България – 8. Най-дълго служило временно правителство е третият кабинет на Ив Летерм – 541 дни (2010–2011).