Как Пакистан изгради военната си мощ и ядреното си възпиране след 1971 г.

Материал на Al Jazeera Arabic проследява как поражението на Пакистан във войната от декември 1971 г. пренасочва стратегическото мислене на страната към самостоятелност и „достатъчна сила“ вместо към надмощие. Текстът описва капитулацията в Дака, когато над 90 хиляди пакистански войници се предават на индийските сили, след двуфронтова война и морска блокада, довели до отделянето на Източен Пакистан и създаването на Бангладеш. Авторът свързва кризата с изборите през 1970 г., операцията на армията в Дака на 25 март 1971 г., последвалата гражданска война и бежанската вълна от около 7–10 милиона души към Индия. Според текста в Пакистан се утвърждава възприятие за международна изолация: СССР подкрепя Индия и осигурява политически чадър в Съвета за сигурност, докато САЩ, въпреки отношенията с администрацията на Ричард Никсън, не предприемат пряка намеса. Отбелязва се и американското ембарго за оръжия по време на войната през 1965 г. и последващите ограничения, които засилват стремежа към диверсификация и местно производство. Материалът посочва икономическата асиметрия по данни на Световната банка за 2024 г.: БВП на Индия около 3.9 трилиона долара срещу около 0.37 трилиона за Пакистан, както и индийски отбранителни разходи около 86 милиарда долара (SIPRI). В този контекст Пакистан залага на балистични ракети („Хатф“, „Гаури“, „Шахин“, „Наср“), развитие на „Шахин-3“ (~3000 км) и „Абаабил“ с многобойни глави. Разглежда се и реакцията към индийската доктрина „Cold Start“ (2004) чрез тактическия „Наср“ (~60 км) и концепцията „full spectrum deterrence“. Текстът включва и авиационния компонент чрез съвместния JF-17 с Китай, с пример за въздушна конфронтация през май 2025 г., при която Пакистан заявява сваляне на пет индийски самолета. Накрая се очертава морска доктрина за предотвратяване на блокада, с партньорства с Китай и Турция и акцент върху подводници.