Архипов и Петров: двама съветски офицери и решенията им при ядрени тревоги през 1962 и 1983 г.

Материал на Al Jazeera Arabic припомня две ситуации от Студената война, в които решения на съветски офицери са посочвани от историци и изследователи като фактор за предотвратяване на ескалация към ядрен конфликт: Василий Архипов през 1962 г. и Станислав Петров през 1983 г. Текстът се позовава за Архипов на публикация на френското списание „Льопоан“, а за Петров – на материал от архива на The New York Times. На 27 октомври 1962 г., по време на Кубинската криза, съветската подводница B-59 е обкръжена от американски кораби близо до Куба. Според статията връзката с Москва е прекъсната, условията на борда са тежки – температура над 45°C, повредена климатизация и намаляващ кислород. Командирът Валентин Савицки приема, че войната е започнала, и нарежда подготовка на ядрен торпедо, чиято мощ е сравнима с бомбата над Хирошима. За изстрелване е нужно съгласието на трима старши офицери; двама одобряват, но Архипов отказва. След предупреждителни дълбочинни бомби от американска страна, Архипов убеждава командира, че целта е подводницата да изплува за контакт, и B-59 се връща в СССР без употреба на оръжие. Посочва се, че ролята му остава слабо известна до 2002 г., а част от детайлите са предмет на исторически спор. Втората ситуация е на 26 септември 1983 г. в секретния център „Серпухов-15“, когато системата за ранно предупреждение отчита, че САЩ са изстреляли 5 междуконтинентални балистични ракети. Подполковник Станислав Петров докладва, че вероятно става дума за техническа грешка, аргументирайки се с логиката на ограничен удар, съмнителната надеждност на новата система и липса на потвърждение от наземни радари. По-късно се установява, че причината е неправилна интерпретация от спътник на слънчево отражение над облаци. Статията твърди, че и двамата не са били публично отличени в СССР в момента на събитията...