Ал Джазира: „Морето е и палестинско“ – разказ за изтласканата водна памет на Палестина преди 1948 г.

Материал на Al Jazeera Arabic, публикуван на 16 май 2026 г., разглежда как реки, море и езера са били част от ежедневието, културата и социалните отношения в Палестина преди Накба през 1948 г., но днес присъстват слабо в колективната памет. Текстът започва с история, разказана от 60-годишния палестинец Джамал Абу Гейда, за трима младежи от селото „Тира ал-Луз“ (Тирата ал-Кармил) южно от Хайфа, които в нощ на бурно море стреляли с пистолети към вълните; според разказа това се превърнало в отличителен спомен за хората от селото след 1948 г. Изследователят по социална история Али Хабиб Аллах описва водните среди – Средиземно море и реки като Йордан, ал-Ауджа (в Яфа), ал-Мукатта, ал-Наамин и ал-Зарка – като „артерии на водата“, оформяли поминък и обичаи. Дадени са примери за местни практики: названията на рибата „барбут“ в Тивериадското езеро с три религиозни асоциации; ритуал в крайбрежното село аз-Зиб, при който първият казан ориз от сватба се изсипва във вълните; изработване на рибарски мрежи на ръка. Хабиб Аллах противопоставя „страха“ от морето на нормите около „хурмат ан-нахр“ („святост на реката“) и посочва ранни конфликти около водни проекти, включително отклоняване на води от ал-Ауджа към Йерусалим и от Йордан към селища в района на Бейсан. Споменати са Хула, отглеждането на биволи, риболов и исторически свидетелства за местно оризопроизводство. Авторът поставя въпроса защо в съвременната палестинска символика доминират планински и земеделски образи, докато крайбрежните и речните общности, включително „гаварна“, остават по-слабо видими.