Над 100 млрд. долара: историята на замразените ирански активи по света

Al Jazeera Arabic проследява развитието на спора около замразените ирански активи, който започва след щурма на американското посолство в Техеран през 1979 г. и вземането на американски дипломати за заложници. Тогава президентът Джими Картър подписва изпълнителна заповед №12170 за замразяване на активи на иранското правителство в САЩ, оценени по това време на около 12 млрд. долара, в рамките на правомощия по Закона за международни извънредни икономически правомощия от 1977 г. Материалът отбелязва, че според оценки, цитирани от „Ню Йорк Таймс“, първите санкции са довели до икономически загуби за Иран от около 3,3 млрд. долара през 1980–1981 г. През 90-те години натискът се разширява с Закона за санкциите срещу Иран от 1996 г., който обхваща и чуждестранни компании, а по-късно санкциите се разпростират върху лица и структури, свързани с ядрените и военните програми, включително Корпуса на стражите на ислямската революция. Като временен пробив се посочва ядреното споразумение от 2015 г., когато САЩ и европейски държави смекчават ограничения в сектори като нефт, транспорт, банки и застраховане. По данни на Министерството на финансите на САЩ Иран получава достъп до част от активи, оценени на около 50 млрд. долара, а администрацията на Барак Обама връща 400 млн. долара, платени преди революцията за оръжия, като с лихвите сумата надхвърля 1,3 млрд. долара. След изтеглянето на САЩ от споразумението през 2018 г. при Доналд Тръмп санкциите са възстановени, а приходите от ирански нефт са ограничени в сметки в страни като Южна Корея, Япония, Индия и Ирак. За общия обем няма единна окончателна цифра, но ирански официални оценки говорят за над 100 млрд. долара. Посочени са ориентировъчни разпределения: 20 млрд. долара в Китай, 7 млрд. в Южна Корея, 7 млрд. в Индия, 6 млрд. в Ирак, 5...