След 100 дни затваряне на Ормуз: енергийната криза преразпределя загубите между производители и вносители

Сто дни след затварянето на Ормузкия проток последиците се разширяват отвъд енергийните пазари към инфлацията, растежа, световната търговия и веригите на доставки, тъй като през протока минаваха около една пета от глобалния петрол, една четвърт от търговията с втечнен природен газ и 30% от търговията с торове. По данни на U.S. Energy Information Administration цената на Brent се покачи до около 138 долара за барел на 7 април, със средна стойност 117 долара за месеца, след което спадна под 94 долара на фона на пазарни очаквания за възможно разбирателство между САЩ и Иран. Международният валутен фонд отчита поскъпване и на природния газ, дизела, авиационното гориво, торовете, алуминия и хелия. Кризата ограничи възможността на производителите да се възползват от високите цени заради прекъснати износи. МВФ понижи прогнозата си за растежа на Саудитска Арабия през 2026 г. от 4.5% на 3.1%. Катар е под допълнителен натиск след атаки с дронове срещу комплекса Ras Laffan, довели до периодични спирания. IEA посочва, че саудитски и емирски тръбопроводи, заобикалящи Ормуз, могат да пренесат само 3.5–5.5 млн. барела дневно; Ирак, Кувейт и Бахрейн нямат алтернативни изходи. Оттеглянето на ОАЕ от ОПЕК в началото на май усложнява фона, а МВФ очаква свиване на икономиката на Иран с около 6%. Най-голямата сметка плаща Азия: през 2024 г. тя е поела 84% от петролните потоци и 83% от LNG през протока; Китай, Индия, Япония и Южна Корея – 69% от петрола. Япония и Южна Корея прибягват до стратегически резерви, а Пакистан (99% LNG от Катар и ОАЕ) и Бангладеш (72%) усещат натиск върху електропроизводството и индустрията. В Европа, макар Катар да е покривал около 4% от газа на ЕС преди войната, цените на газа са нараснали с 50% от...